Денис Ризов: за бизнеса, свободата и провалената България
" Любов и независимост "
Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота окончателно за обич,
a любовта да дам за свободата съм подготвен.
Пеща, 1 януари 1847 година
Шандор Петьофи
Каква е макрорамката на абсолютния политически и стопански най-малко, от който се нуждае един бизнес, с цел да може да се развива обикновено?
Ако въпросът беше заложен на някой “мастит български предприемач ”, отговорът в най-хубавия случай би бил дубликат от някой учебник по макроикономика - и несъмнено щеше да бъде кардинално верен и научно изискан. Без искания да бъда обстоен, бих нахвърлил няколко неща, които се отнасят само за частния бранш, тъй като, както множеството българи, в това число такива, които интензивно се занимават с ръководство (смях), не разбирам нищо от бизнеса на страната, в случай че приемем, че такова нещо съществува.
Спомни си Маргарет Тачър и нейното “There is no such thing as public money, only taxpayers’ money ”.
Или пък „ where there is doubt, may we bring faith. And where there is despair, may we bring hope “?
Това също. Но ето защо приказвам: належащо е съществуване на свободен пазар, естествени регулации, постоянна банкова система, минимална интервенция на страната в частния бранш и обективни данъчни ставки, които разрешават на бизнесмените да се развиват. Защото те, с налозите си, заплащат огромната сметка в ресторанта на живота, наименуван „ републикански бюджет “. Има доста типове макрорамки по света, които са подбудени от манталитетите на другите нации, съчетани с съществуване на исторически, географски и респективно стопански предпоставки - с цел да се развият такива, каквито ги познаваме през днешния ден.
Има мощно развити, приблизително развити и едва развити стопански системи - и те по никакъв начин не си наподобяват. От развитите стопански системи аз персонално не разбирам тези в Далечния изток, не одобрявам европейските и се пробвам да работя по разпоредбите на северноамериканската. За средноразвитите стопански системи: всичко, което бих споделил, би приспало и най-ревностните ти читатели, тъй като те се пробват да оцелеят в нещо като най-слабо развитата форма на сходна макрорамка. За слаборазвитите стопански общества бих споделил, че просто нямат макрорамки. Тук може да се добави, че заради географско-синоптично-температурни аргументи, има общества, където - каквато и рамка да се постави, - на хората просто им е прекомерно топло, с цел да се нагърбват с нещо толкоз широко като макрорамка.
Ти си един от дребното образци за човек, потвърдил се в културата, който обаче е и свръхуспешен бизнесмен - и то в няколко изцяло разнообразни бизнеса. Съответно, за разлика от други предприемачи, би трябвало имаш действителен, на практика взор върху основаването на добра икономическа среда. Какво би направил в България, с цел да създадеш средата, в която искаш да работиш?
Виж, аз съм рок-музикант, който се занимава с бизнес най-вече за наслаждение. И триумфите, които реализирам, са плод най-вече на подготвеност елементарно да поемам опасности. Музикалната ми кариера и относителната известност на групата са ми дали тип заем на доверие първоначално, когато започнах да се занимавам с бизнес. Но на въпроса какво бих направил: нищо. Нищо не бих могъл да направя към този момент. За да се разбере за какво по този начин считам, може би е добре да се наблюдава по какъв начин тъкмо се получи днешната среда - с цел да стане ясно за какво подобен като мен освен че не може да я промени, само че и от дълго време не желае.
Условията в България в годините на промени след 1989 мъчно биха могли да бъдат избрани като удобни, само че, въпреки това, тогава страната беше на практика девствена откъм пазарни ниши и множеството предприемчиви хора откриха разнородни благоприятни условия да основават и печелят. Имаше един, бих споделил, “див ” интервал, в който съвсем всеки, който познавах, ходеше с бележник с предложения из София - и беше цялостно с “търговци ”.
Пример: помня навлизането на микровълновите печки у нас при започване на 90-те. Всеки, който можа, нае пет квадрата помещение “на кьоше ”, постави в тях кафе машина и микровълнова, и благодарение на подобен тип инвестиция, малко самун, шунка и кашкавал, се роди българската фаст фууд промишленост (смях). Не бяха малко и тези, които самоуверено се хвърлиха в отваряне на кафенета и заведения за хранене. Оказаха се далновидни или просто са имали шанс, тъй като още от интервала на турското иго в ДНК-то на множеството от нас очевидно е заложено да се събираме на по кафе и цигара, с цел да се оплачем от това какъв брой мъчно е да живееш добре, без да работиш доста (смях). И до през днешния ден има много добра икономическа среда за подобен вид заведения, въпреки законът за възбрана на тютюнопушене в заведения леко да затруднява притежателите на подобен тип бизнес, не че хората стопираха да пушат. По-скоро се роди икономическа опция за проверяващите органи, и някакъв % от облагите минаха от частния бранш в ръцете на държавната администрация. Последва интервалът с заемите - и търговците закупиха скъпи коли. Някои даже направиха поправки на жилищата си, въпреки това да не се вижда, когато обикалят нощните заведения.
Последва и структурирането на огромни частни бизнеси, като някои даже оформиха неразбираеми и за тях самите групи от сорта на Г-13, пробвайки се да монополизират един фиктивен пазар. Оставените на улицата и блъснали дъното спортисти, които към този момент нямаха какво да губят, си направиха мафиотски структури (ВИС-2), а с цел да не останат обратно в хранителната верига, някогашните структури си направиха няколко и те (СИК, 777 и други).
След банкрутите на банките и кредитните милионери, пристигна интервалът на лека реанимация на икономическата конюнктура у нас - с въвеждането на валутен ръб. Последвалото участие в НАТО и Европейски Съюз бяха доста положителни базови предпоставки за една по-добра икономическа среда. Имаше една-две години на напредък, даже това беше елементарно видимо. Добър образец, който потвърждава разцвет и добра среда, е тогавашният взрив на строителството.
После пристигна международната финансова и икономическа рецесия и всичко завърши. Такова нещо се отразява най-бързо и най-осезаемо в нежни стопански системи, каквато е българската. Но това за жалост не беше всичко. Ние не успяхме да се възстановим и да просперираме. Според мен има няколко фактора, които попречиха това да се случи. Без да ги изброявам по значимост, бих отбелязал следните: приключването на голям брой кадърни българи в чужбина. Голяма част от тях бяха качествени хора, които нямат време да чакат изискванията у нас да станат “нормални ”.
Изконният мързел на пост-комунистическите генерации, т.е. хората, живяли най-малко две петилетки в развъртян комунизъм. Тук бих добавил и онази непоправима вяра, в чиято основа има главно мързел, че някой “ще ни оправи ”. Преживяхме истеричната вяра да ни оправи „ Симеон 2 “. По това време ни оправи най-много Велчев, с превалутирането на външния дълг от долари в евро.
Почти сме претърпели Борисов, който първо ни “оправи ” журналистките, чак по-късно нас - и сега работи по бедните и пенсионерите, въпреки и с самостоятелен метод към всяка от трите “оправени ” групи, а на хоризонта като че ли няма нов избавител. Освен може би Слави Трифонов, който просто още не е сигурен дали ще му стане въобще, че и той да взе участие в следващото оправяне на толкоз амортизирано и неведнъж оправяно към този момент от кой ли не българско общество. (Забележка: еректилната дисфункция в политиката също се характеризира с неспособност освен за реализиране, само че и за поддържане на ерекция за интервала на акта).
Неподготвените политици, които за жълти стотинки (кашета) подариха всички съществени икономически браншове на непознати (небългарски) притежатели.
Изключително безхаберното отношение на страната към образованието и културата, което докара до днешното равнище на мислене и ценностна система, която пък на собствен ред докара на власт хора, горди, че са прочели 1 (една) книга.
Има още доста, само че май ми стана скучно. И, както постоянно, когато с теб заговорим за българска политика, изпитвам неистово предпочитание да се окъпвам с доста гореща вода. И най-после отговорът на въпроса ти: сътворявам среда, в която желая да работя тук-там, където има условия за такава.
Правя всичко допустимо да работя отвън България, тъй като средата у нас не е добра за бизнеса ми. Патриотично разходвам в България, само че към този момент не влагам. И не върша нищо особено по въпроса, тъй като това е работа на ръководещите. Виж какъв брой просто е могло да се каже (смее се).
Продължава на 2 стр.
Страница на публикацията: 010203
Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота окончателно за обич,
a любовта да дам за свободата съм подготвен.
Пеща, 1 януари 1847 година
Шандор Петьофи
Каква е макрорамката на абсолютния политически и стопански най-малко, от който се нуждае един бизнес, с цел да може да се развива обикновено?
Ако въпросът беше заложен на някой “мастит български предприемач ”, отговорът в най-хубавия случай би бил дубликат от някой учебник по макроикономика - и несъмнено щеше да бъде кардинално верен и научно изискан. Без искания да бъда обстоен, бих нахвърлил няколко неща, които се отнасят само за частния бранш, тъй като, както множеството българи, в това число такива, които интензивно се занимават с ръководство (смях), не разбирам нищо от бизнеса на страната, в случай че приемем, че такова нещо съществува.
Спомни си Маргарет Тачър и нейното “There is no such thing as public money, only taxpayers’ money ”.
Или пък „ where there is doubt, may we bring faith. And where there is despair, may we bring hope “?
Това също. Но ето защо приказвам: належащо е съществуване на свободен пазар, естествени регулации, постоянна банкова система, минимална интервенция на страната в частния бранш и обективни данъчни ставки, които разрешават на бизнесмените да се развиват. Защото те, с налозите си, заплащат огромната сметка в ресторанта на живота, наименуван „ републикански бюджет “. Има доста типове макрорамки по света, които са подбудени от манталитетите на другите нации, съчетани с съществуване на исторически, географски и респективно стопански предпоставки - с цел да се развият такива, каквито ги познаваме през днешния ден.
Има мощно развити, приблизително развити и едва развити стопански системи - и те по никакъв начин не си наподобяват. От развитите стопански системи аз персонално не разбирам тези в Далечния изток, не одобрявам европейските и се пробвам да работя по разпоредбите на северноамериканската. За средноразвитите стопански системи: всичко, което бих споделил, би приспало и най-ревностните ти читатели, тъй като те се пробват да оцелеят в нещо като най-слабо развитата форма на сходна макрорамка. За слаборазвитите стопански общества бих споделил, че просто нямат макрорамки. Тук може да се добави, че заради географско-синоптично-температурни аргументи, има общества, където - каквато и рамка да се постави, - на хората просто им е прекомерно топло, с цел да се нагърбват с нещо толкоз широко като макрорамка.
Ти си един от дребното образци за човек, потвърдил се в културата, който обаче е и свръхуспешен бизнесмен - и то в няколко изцяло разнообразни бизнеса. Съответно, за разлика от други предприемачи, би трябвало имаш действителен, на практика взор върху основаването на добра икономическа среда. Какво би направил в България, с цел да създадеш средата, в която искаш да работиш?
Виж, аз съм рок-музикант, който се занимава с бизнес най-вече за наслаждение. И триумфите, които реализирам, са плод най-вече на подготвеност елементарно да поемам опасности. Музикалната ми кариера и относителната известност на групата са ми дали тип заем на доверие първоначално, когато започнах да се занимавам с бизнес. Но на въпроса какво бих направил: нищо. Нищо не бих могъл да направя към този момент. За да се разбере за какво по този начин считам, може би е добре да се наблюдава по какъв начин тъкмо се получи днешната среда - с цел да стане ясно за какво подобен като мен освен че не може да я промени, само че и от дълго време не желае.
Условията в България в годините на промени след 1989 мъчно биха могли да бъдат избрани като удобни, само че, въпреки това, тогава страната беше на практика девствена откъм пазарни ниши и множеството предприемчиви хора откриха разнородни благоприятни условия да основават и печелят. Имаше един, бих споделил, “див ” интервал, в който съвсем всеки, който познавах, ходеше с бележник с предложения из София - и беше цялостно с “търговци ”.
Пример: помня навлизането на микровълновите печки у нас при започване на 90-те. Всеки, който можа, нае пет квадрата помещение “на кьоше ”, постави в тях кафе машина и микровълнова, и благодарение на подобен тип инвестиция, малко самун, шунка и кашкавал, се роди българската фаст фууд промишленост (смях). Не бяха малко и тези, които самоуверено се хвърлиха в отваряне на кафенета и заведения за хранене. Оказаха се далновидни или просто са имали шанс, тъй като още от интервала на турското иго в ДНК-то на множеството от нас очевидно е заложено да се събираме на по кафе и цигара, с цел да се оплачем от това какъв брой мъчно е да живееш добре, без да работиш доста (смях). И до през днешния ден има много добра икономическа среда за подобен вид заведения, въпреки законът за възбрана на тютюнопушене в заведения леко да затруднява притежателите на подобен тип бизнес, не че хората стопираха да пушат. По-скоро се роди икономическа опция за проверяващите органи, и някакъв % от облагите минаха от частния бранш в ръцете на държавната администрация. Последва интервалът с заемите - и търговците закупиха скъпи коли. Някои даже направиха поправки на жилищата си, въпреки това да не се вижда, когато обикалят нощните заведения.
Последва и структурирането на огромни частни бизнеси, като някои даже оформиха неразбираеми и за тях самите групи от сорта на Г-13, пробвайки се да монополизират един фиктивен пазар. Оставените на улицата и блъснали дъното спортисти, които към този момент нямаха какво да губят, си направиха мафиотски структури (ВИС-2), а с цел да не останат обратно в хранителната верига, някогашните структури си направиха няколко и те (СИК, 777 и други).
След банкрутите на банките и кредитните милионери, пристигна интервалът на лека реанимация на икономическата конюнктура у нас - с въвеждането на валутен ръб. Последвалото участие в НАТО и Европейски Съюз бяха доста положителни базови предпоставки за една по-добра икономическа среда. Имаше една-две години на напредък, даже това беше елементарно видимо. Добър образец, който потвърждава разцвет и добра среда, е тогавашният взрив на строителството.
После пристигна международната финансова и икономическа рецесия и всичко завърши. Такова нещо се отразява най-бързо и най-осезаемо в нежни стопански системи, каквато е българската. Но това за жалост не беше всичко. Ние не успяхме да се възстановим и да просперираме. Според мен има няколко фактора, които попречиха това да се случи. Без да ги изброявам по значимост, бих отбелязал следните: приключването на голям брой кадърни българи в чужбина. Голяма част от тях бяха качествени хора, които нямат време да чакат изискванията у нас да станат “нормални ”.
Изконният мързел на пост-комунистическите генерации, т.е. хората, живяли най-малко две петилетки в развъртян комунизъм. Тук бих добавил и онази непоправима вяра, в чиято основа има главно мързел, че някой “ще ни оправи ”. Преживяхме истеричната вяра да ни оправи „ Симеон 2 “. По това време ни оправи най-много Велчев, с превалутирането на външния дълг от долари в евро.
Почти сме претърпели Борисов, който първо ни “оправи ” журналистките, чак по-късно нас - и сега работи по бедните и пенсионерите, въпреки и с самостоятелен метод към всяка от трите “оправени ” групи, а на хоризонта като че ли няма нов избавител. Освен може би Слави Трифонов, който просто още не е сигурен дали ще му стане въобще, че и той да взе участие в следващото оправяне на толкоз амортизирано и неведнъж оправяно към този момент от кой ли не българско общество. (Забележка: еректилната дисфункция в политиката също се характеризира с неспособност освен за реализиране, само че и за поддържане на ерекция за интервала на акта).
Неподготвените политици, които за жълти стотинки (кашета) подариха всички съществени икономически браншове на непознати (небългарски) притежатели.
Изключително безхаберното отношение на страната към образованието и културата, което докара до днешното равнище на мислене и ценностна система, която пък на собствен ред докара на власт хора, горди, че са прочели 1 (една) книга.
Има още доста, само че май ми стана скучно. И, както постоянно, когато с теб заговорим за българска политика, изпитвам неистово предпочитание да се окъпвам с доста гореща вода. И най-после отговорът на въпроса ти: сътворявам среда, в която желая да работя тук-там, където има условия за такава.
Правя всичко допустимо да работя отвън България, тъй като средата у нас не е добра за бизнеса ми. Патриотично разходвам в България, само че към този момент не влагам. И не върша нищо особено по въпроса, тъй като това е работа на ръководещите. Виж какъв брой просто е могло да се каже (смее се).
Продължава на 2 стр.
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ